България без вина по случая с малтретираните в САЩ близначки

България е свършила това, което е трябвало да се направи по случая с малтретираните от осиновителите си в САЩ български близначки, смята адвокат Нели Ганчева, която над 20 години се занимава със случаи на международни осиновявания. Според генералния консул на България в Чикаго Иван Анчев пък САЩ няма да неглижират случая с тормозените българчета, а ще погледнат абсолютно отговорно към него.

"Американската страна ще направи задълбочено разследване по случая. Американската система за защита на децата е изключително силна, добре изградена и структурирана. Този случай няма да бъде неглижиран. В САЩ правата на детето са издигнати на пиедестал", подчерта Анчев пред БНР.

Иван Анчев подчерта, че консулството ни получава редовно информация за състоянието на момичетата, но крайното решение за тяхното бъдеще е на американския съд, който ще се занимава със случая. Към момента обаче няма яснота за кога ще бъде насрочено делото.

Той изрази предположение, че децата вероятно ще бъдат изпратени в приемно семейство, за да бъде запазена тяхната крехка психика. Двете момиченца, които са близначки, са осиновени през 2011 година от новите си родители.

"Българската държава е свършила работата си по случая, като е изискала максималното по Хагската конвенция и е постигнала двегодишния следосиновителен период на наблюдение", коментира адвокат Нели Ганчева, която над 20 години се занимава със случаи на международни осиновявания и за която това е първи подобен шокиращ случай.

"Когато е станало това осиновяване, САЩ вече са били ратифицирали и приели като действаща Хагската конвенция за международно осиновяване, която много точно очертава правата и задълженията на държавата по произход – откъдето идват децата, и приемащата държава – тази на осиновителите.

В компетенциите на държавата на осиновителите е едно семейство да бъде проучено, събират му се документи, на тази база се изготвя подробен социален доклад. Тези документи пристигат в България. Ако в тях всичко е точно, тогава се пристъпва към определяне на деца за осиновяване. Или някой не си е свършил работата в някоя американска администрация и е създал доклад с невярно съдържание, или всичко е било точно и проблемите са се появили след осиновяването", смята тя.

Ганчева поясни, че много чести са случаите, в които децата, след като минат 5-6 години от осиновяването, се връщат с осиновителите си в България и то не за да си търсят биологичните родители, а за да видят държавата, от която са тръгнали и да получат по-конкретна представа за нея.

"Чуждестранните осиновители не само не крият от децата си, че са осиновени, но и възможно най-рано ги запознават с този факт", посочи Ганчева. Тя обаче призна, че е възможно случаят от Мисури да остави негативен отпечатък върху осиновяванията в чужбина.